Nov 24, 2022, 9:16 AM
Душата си – измръзнал жерав заслоних
Неблагодарността разтваря черна паст
и вие с грозни гласове, продрани.
Огромно его настани се между нас
и бърза с доброта да се нахрани.
Душата си – измръзнал жерав, заслоних.
Слана ли в нас човешкото попари?
Горчи пелин в така объркания стих,
подгизнал от отровните отвари,
с които еликсир измамно подсладен,
подаде ми – изпих го – доверчива...
Предсмъртно днес танцува онзи жерав в мен.
С целувката Юда си отива...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Красив стих, Надя! Добро за добро! Обич за обич!
-
Тръгнала една жена от село, в града на панаир. Носела си торбичка с круши, да хапне, ако огладнее. Лято, жега, натежала ѝ торбичката. Мислела, че все ще намери на панаира нещо вкусно за хапване. Хвърлила крушите край пътя и се изпишкала върху тях. Ходила, гледала - скъпотия. На връщане гладна като куче се спряла при злощастните круши и започнала да ги пробира:
— "Тази е напикана, тази не е"...
Та и на нашето момче работата му същата... -
Егото все такива бели прави, а доброто за това е такова, защото прощава. 😉
Горчив, но и красив стих, Наде! 🌹 -
Ето как от една случка си написала стих, който вълнува и засяга душите ни!
-
Така е, Усмивчице. Дано преуспее и бъде добре, но върне ли се - в нашия дом няма място.
-
Необяснимата и може би неосъзната
неблагодарност... А грубото отношение
от негова страна може би е било моментно
състояние. Ще се осъзнае! Нека Бог да
докосне сърцето му! А вас да дарява и да
добавя здраве, топлина и обич! 💝🌟💝 -
Грозна история. Вече 6 години съпругът ми работи с едно момче. 16 годишно беше, когато дойде. Хилаво, бледо... Не му се учело. Като наше дете го имахме. Възмъжа, изучи го на занаят мъжът ми. Преди няколко дни рекло, че ще работи само, напсувало мъжа ми и толкоз. Ще му "изтънеят ушите" и ще се върне но...
-
Много силно! Много! С няколко реда
си нарисувала точна и ясна картина
за антагонизма между доброто и злото,
между светлината и тъмнината в душите
човешки и в отношенията въобще.
Поздравления, Наде! И благодарности!
Полита към "Любими". -
Чудесно...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Лесно добро не даваме и много бързо го забравяме.
Седем по седемдесет, бая баир ни се струва. Поне да не забравяме, що Христос за нас прави - да му благодарим и по неговите стъпки да вървим!