Душата вече отмаляла

Jan 3, 2013, 5:09 PM

Poetry » Love

616 0 3

Душа бездомна, вече отмаляла

като есенните капещи листа.

Самота пуста, оглушала,

попила само болка и тъма.

Сърце, сковано в неописуема тъга,

неспиращо да страда вътре в мен.

Полудяло пак от самота,

гине и не спира всеки ден.

Зловещо пронизва ме зората,

залезът промъква се незнайно.

А болката промъква се в душата

и се вселява пак потайно.

Любов, болезнена и ослепяла,

като скитник, гладен и бездомен.

Душата да обича веч' е отмаляла,

от теб запазила е само спомен.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

M1234567891 (Миночка Митева)

2013-01-23T12:58:40+02:00

Иваничка, с много болка си написала това стихотворение,има и такива моменти в живота на човека,все нещо не достига, за да бъде докрай щаслив,но твоята младост е нещото, което ще отвори пътя към нови любови и нови емоционални преживявания.Пожелавам скоро това да се случи!Поздрав!
vyatur13 (Елена)

2013-01-13T20:32:35+02:00

Браво !
slaveya98 (С. С.)

2013-01-03T20:31:15+02:00

Уау...