Изгубена, несподелена си оставам,
живота свой аз гледам отстрани
и с бавни стъпки остарявам,
остават в мен несбъднати мечти.
Отдадено на битието,
и на децата е сърцето, но
пламък жив, недогорян
мъждука в мене като блян.
Вървя объркана по своя път,
лутам се, очаквайки мигът,
който ми дарява светлина,
душата ми изпълва с топлина. ...