May 5, 2014, 8:13 AM  

Душевен зов 

  Poetry » Phylosophy
428 0 1

Душевен зов



Тръби в утробата на времето
един прочувствен, топъл глас.
Туй тайнство е отвъд закътано
в постелята на всяко "Аз".


С магични струни недокоснати
пламти повелята на същността.
От силни страсти омагьосани -
трептим през пулса на деня.


Съзнателната чиста мисъл
разгръща милостивото сърце.
Светът добива ярък смисъл,
защото тя - душата ни зове!

 

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??