valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
Nov 12, 2008, 9:04 AM

Душевна есен 

  Poetry » Other
596 0 7
Когато те видя, печеше слънце.
От теб като си тръгна, падна дъжд,
но не поникна туй любовно зрънце,
посято от един обичащ мъж...

Плевелите луднаха от влага
и заглушиха кълна покълнил...
Изсъхна той. Жестоко. Без пощада.
А слънчев ден го беше появил.

Въздуха трептеше с росни капки.
Хоризонта чезнеше в мъгла.
От полъха на случки и загадки
зачерняше се ярка светлина.

Боляха спомените като рана
и ронеха надеждите сълзи.
Самотата като в примка хвана
една любов, която умъртви.

Пенлив живот превърна се в поточе.
Всяка мисъл беше планина...
Кой ли днес да обясни ще може,
защо отмива обичта дъжда?...

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми!
  • Защо ли, наистина?
  • Хубаво, нежно, тъжно!
    Желая щастие!
  • Аз много исках
    сълзите с обич да изтрия.
    И плевелите остри да изскубна.
    Но двамата изгаряхме в стихия,
    безмилостна, жестока, душегубна...

    Измисляхме си случки и загадки,
    надежда в тях угасваше последна.
    Задминахме и миговете сладки...
    Сега тъга е, нежност непрогледна...

    Но зная, Слънчев лъч ще ме опари,
    макар и в есен полумрачна.
    И с нова сила старите пожари
    ще ни завихрят в пътеката си злачна!
  • прекрасно...
    с обич, Вале...
  • Адаш, няма да се предаваш!
    След есента идва зима, а след нея нова пролет се задава и ще разцъфне пак всичко около теб!
    Горе главата и бодро напред! Желая ти много късмет!
    Поздравче за хубавото стихотворение!
  • Мдааа! И аз съм на такава вълна днес. Хареса ми, Вальо!
Random works
: ??:??