Душите ни завинаги се сляха
Разсипаха се куполите на мечтите...
на сублимиращ звън се разпиляха.
...И чукнаха се чашите напукани -
на Минало и Настояще...
Пристигна Бъдещето - Гарван под качулка.
С теб бяхме женени, но ти не забеляза,
че сватбата ни бе самият залез!
А булчинската рокля -
плисирана навред с пера от сенки,
трептеше върху младото ти тяло.
Камбаните неистово запяха
и ехото търкулна се към необята.
Един монах в небесна катедрала
запали свещ - душите ни се сляха...
Готическата сянка на звездите
ни приюти под вечната им стряха!
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Приеми и моите поздравления за въздействието, което умееш да оказваш чрез редовете си, Младене! А сливането на две души винаги си заслужава!
-
В присъщия ти, неподражаем, космически стил!... Очарова ме този стих!
-
Мисана, липсваше ми твоята невероятна поезия! Съпружеският брак фокусирал в себе си Миналото, Настоящето и Бъдещето, което си оприличил като "Гарван под качулка". Душите се сливат, когато са сродни. Моето виждане за брака е, че той не трябва да бъде Свобода в рамка.Стихотворението ти предизвиква размисъл на равносметка.
-
Образността в стиховете е най-необходима, тя дава живот на написаното а читателят се пренася в друго измерение! Точно такива са и твоите стихове, Младене, образни и докосващи!
-
Красота и нежност, любов и вечност! Поздравления, прекрасен стих!
-
Душите ни завинаги се сляха..., след сватбеното начало на залеза ще бъдат и в светлина и в мрак. Времето се проектира от бъдеще към минало, във философския смисъл на думата-може би настояще изобщо няма...
-
В различните нюанси на безкрая свързаните души остават завинаги заедно в прегръдките на ,,едно,,!
-
Сливане с вечността!
-
Минало и настояще, под качулката на бъдещето!
Тук има много философия!
Чашите са отминалите спомени, затова са пукнати, отминали!
Но интересната част е двойнствената цялост, на гарвана- в тъмен-светъл контраст!
И последвалата я елегия на действие!
А сливането е път към вечността, под формата на лъчиста готика, оттук звезда!
Браво Младене! -
Лека носталгия долавям в стиха ти , Младене!
За една отминала любов която все пак е оставила
своя отпечатък в лирическия герой.Където
въпреки раздялата е докоснала душите с нежност.
"Душите ни завинаги се сляха" Може би в един миг от вечност...
Поздравления за творбата ти, Младене!Докосваш!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
