Когато се огледаш в кладенците
с лудата, пречистена вода,
където хвърлял си монети
с надеждата да прекроиш света.
Когато там лицето си измиеш
изцапано с гримаса на тъга.
Когато със усмивка се гримираш,
а кладенците блеснат в тишина.
Тогава изведнъж разбираш,
че може даже и да помълчиш.
И с глупав смях дори да се прикриеш,
че сам света не ще да прекроиш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up