Два котака

Apr 29, 2011, 11:43 PM

Poetry » Other

679 0 3

Стихче за (НЕ)деца

Котарачета – черно и бяло,

се боричкат в тревата игриво;

времето спира, в кълбенце замряло,

после пак се преплита във сиво.

Спомени хукват, по детски немирни,

да погалят зверчета гальовни.

Сякаш в очите, котешко сини,

оживяват белите неспирни...

Котарачета – в сиво кълбо,

се боксират, но туй е „наужким”.

В този етюд за Добро и за Зло

бяло и черно са винаги дружки.

Котешко синьо око е небето,

в него с детска тъга се оглеждам.

В черно и бяло споменче взето,

през кълбото на сивите дни се процежда...

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас

Please sign in with your account so you can comment and vote.