Стихче за (НЕ)деца
Котарачета – черно и бяло,
се боричкат в тревата игриво;
времето спира, в кълбенце замряло,
после пак се преплита във сиво.
Спомени хукват, по детски немирни,
да погалят зверчета гальовни.
Сякаш в очите, котешко сини,
оживяват белите неспирни...
Котарачета – в сиво кълбо,
се боксират, но туй е „наужким”.
В този етюд за Добро и за Зло ...