Два буреносни облака;
два остри камъка -
с теб се караме взаимно,
не мислейки един за друг.
Но щом окажем се далеч...
далеч един от друг,
в миг усещаме липсата
на загубеното от преди.
Самотна китара някъде свири.
Спомени се сблъскват с реалността,
а двата остри камъка напук...
напук си правят все така. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up