Пясъци, владеещи пустини
съскат под нозете на оназ` любов,
парила сърцата ни с години,
дарила ни със вечния живот.
Ще бродим немили и недраги,
в тръни, кал, щастие и красота,
и обичта не ще превърне се във навик,
а вечен покровител на нашите тела.
И след блага смърт със тебе двама,
издигнем се във Божиите царства,
ще светим ярко в огнената гама
завинаги владяла обширни небеса.