Двама
Кой си ти и коя съм аз,
и какво проумяват истини
в дните ни, болни от спестени милости,
сякаш пясък от слова
сипят миговете тишина…?
Помниш ли първите мечти,
нарисувани с очи и жажди,
сенките на любовта в изгревите на деня,
мислите за жестове и устни,
малките ни “кражби”…?
Първите ни крепости, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up