Живеят го живота, че какво ли да го правят,
захвърлени самички на края на света.
Останало им само достойнството да бранят,
че двама ще се справят без чужда суета.
Суматоха ежедневна тях ги подминава,
тя е заменена с пасторална простота.
Белезите на годините дълбоко издълбават
следите си и сякаш се гордеят със това.
Имат само себе си и изглежда, че го знаят.
ала грейнали в усмивка понякога забравят...
Когато им подхвърлят загриженост фалшива,
когато над реалността надеждата надвива. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up