Тази сутрин е небето синьо като теменуга.
Погледни ме – след кафето искаш ли да бъда друга?
Ще изтрия всяка бръчка със една усмивка само.
Чуй – навън е птича глъчка и земята е голяма.
Можеш просто да ме хванеш за ръка и да заминем
там, където да забравим за отминалите зими.
Там, където само лято помежду ни зеленее,
слънцето с пендари злато по очите ни да грее
и морето с топла пяна от нозете ни да мие
всяка грешка, всяка рана, всяка болка и обида.
Там, къде ще ни люлее любовта като магия...
Този кичур, де белее под смеха ти ще го скрия, ...