Двамата

Aug 11, 2017, 3:33 PM

Poetry » Phylosophy

485 0 1

С единствена жена до днеска

делим постелята и хляба.

Живеем с болки и тревога,

но си почитаме и Бога.

За нас и слънцето изгрява

и всеки лъч ни то дарява.

И сме се хванали с ръцете,

напред ни крачат и нозете

по пътя даден ни за двама

на гръб със земната ни драма.

Делим и радости и скърби,

а дните ни са бели хърби

във време непосилно жежко,

доставящо наследство тежко.

И както сме еднакви в ръста,

така си носим двама кръста.

Please sign in with your account so you can comment and vote.