Dec 12, 2015, 1:55 PM

Двамина 

  Poetry » Love
1367 0 6
Тя е слънце, той е шепот.
Тя е ручей, той е звън.
Пада вечер, вопъл неизречен
прокънтява нейде огнен гръм.
Тя е пролет,
той е есен.
Тя е дъжд, а той мъгла.
Но посрещат всеки ден със песен.
И двамина са сега!
Тя е птица,
той е хищник.
Тя е повей, той вълна. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Павлов All rights reserved.

Random works
: ??:??