Единият, земният, каменлив и осеян с трънаци,
ту безпътен, с изкусителни и лъжовни знаци,
ту гладък и лесен, и лек като пролетен химн,
безусловен, дарен ни в ад и рай да извървим;
Другият, твоята необятна вселена,
в едно скрито кътче в душата стаен,
по него не само вървиш -
и се гмуркаш до дъно във болка,
и от радост летиш,
от самота и безсилие безстонно крещиш,
нощи тягостно дълги преплитат се с дните,
във които за малко слънце изплакваш очите, ...