Две звездопадни тишини обяздват вятъра -
безумен кон по-кадифен от вечер.
Свисти камшикът вплел лъчи от лятото
в едно препускане към вечност.

Два незададени въпроса търсят отговор.
Тече по лунен водопад река от сенки,
във сън тъй чувствен времето е метеор…
а Бог заспал е върху слънце - да не гледа.

Две длани се изгубват, за да се намерят пак.
Целувките превръщат мигове във рози.
Ръбът на лудостта е остър като жаден страх…
Докосванията са в истини - хипнози.

Парчета обич две по-вкусни от света,
се губят в устните на лакомото утро.
Кафето е с каймак от разтопена свобода.
Зората е ранена в мислите кошута.