В сумрака, към края на днешния ден,
тихо и кротко разкрива нощта
две звездици, еднички на черния купол,
две единствени светли петна.
С услада ги гледам и им тихо разказвам,
шепна им нежни, лирични слова,
а те греят връз мене, последния грешник,
и блещукат като перли роса.
Тез двете звездици, тез светли сестрици
не са като кладенци сини,
но пък двечки ми стигат душа да ми сгреят
и от тях вдъхновен аз да пиша във рими. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up