Под самотните шапки на заспалите нощни дървета
ято мисли изплетоха с вятър две малки гнезда,
после кацнаха в кръг - огърлица от сиви врабчета,
и зачакаха мрака да срещне две бивши сърца.
И в дванайстия час, скрити в своите облаци с чувства,
две каляски от нежност със коне от пленени мечти
приближиха за миг и превърнаха мрака в изкуство...
... а гнездата били са във всъщност... две детски очи...