Две
Двамата с теб сме от двете страни на контейнера.
Аз съм от светлата. Ти, съответно, от тъмната.
Аз си изхвърлям боклука след сита вечеря.
Ти го претърсваш със гладните пръсти на мъката.
Аз съм от светлата. И при това съм за малко.
Хвърлям и тръгвам, а някой ме чака във къщи.
Ти си от тъмната. В моя боклук е съдбата ти.
Дълго се ровиш, защото за теб няма връщане.
Дълго се ровиш. По-дълга е само косата ти,
тази коса, натежала от смрад и порои,
тази брада, олигавена с призрачен вятър.
Виждам на Робинзон по-първобитния двойник.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Вкъщи съм. Тъмно е. Щраквам ключа, да ми светне.
Пáри ме силно желание да се избръсна,
искам веднага до чисто, до гладко да блесна.
Как изведнъж тези косми са толкова мръсни!
А тоалетната странно ме успокоява:
пускам водата и виждам, че всичко е точно,
еднопосочна е струята, както си трябва...
Страшни са, Господи, кофите Ти, двупосочните!
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Покъртително е, наистина...
-
Покъртително! Смиф, ти винаги ме караш да настръхвам!
-
Винаги има някой от "другата страна". Често избираме да не виждаме.
Поздравления за избора и за таланта! -
...връщане има...
-
Затъркаляха
кресливите цигани
кошове пълни. -
!!!
-
Двупосочността тук е толкова категорична,че ме закова на място!
Поздрав,Вальо! -
Преобръщаш сетивата ми, Вал*!!!
-
Много добро попадение - като идея!
А изпълнението е на обичайната за теб висота! -
!
Поздравления! -
Браво! Великолепно стихотворение!
-
Съвършено. Риспект.
-
!...
-
!!!
-
Разтърсващо!
Харесах!...Действителността (май)...за съжаление
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
- Обичах, и бях в любовта си предаден.
Кажи ми, защо ли така се получи?
- Живеех прилично, сега – като куче.
И туй от предателство само едно?
- Едно да е само...Не идва само.
Какво ли намираш в ненужните вещи?
- Намирам пролука. През нея поглеждам.
Нима те засищат огризките стари?
- Не. Само поддържам сърцето – да пари.
Защо все се ровиш в отпадъци чужди?
- Изхвърлят любов. От това имам нужда.
Какво не намираш, а търсиш отдавна?
- Тук има от всичко, за всеки по равно.
Кажи ми една заключителна строфа.
- Спокойно. За всички ви има по кофа...
Томи Тодоров
Силен стих, Валентин!