ДВЕ ЦИГУЛКИ В РЕ МИНОР
Цигулково наситен е въздухът във стаята
и бахово настъпвам към отвъдното.
Смехът на истеричка разхвърля ме из ъглите.
в леглото ми се мята възбудено разпътното.
Страхувам се от някакво безсмъртие.
И щом целуна мъртвото доверие
на вчерашно разцъфнала метличина.
И щом потъна в бясно намерение,
че там луната в синьо е облечена.
И щом изкашлям лепкаво съмнение
на тайната му дълго неизречена. ...