Изгубен между мрак и тишина…
За мене спряха думите да значат…
Защо съм станал толкоз’ мнителен, кога сърцето лед скова?
… когато в огледалото видях очите си да плачат!
Качулката ми дава нов визьор…
Нова призма… Друг ъгъл, от който мога да погледна…
Едва когато е настанал пълен мрак и хубостта на всички е една,
личи дали душата на човек е бедна…
Нагледах се на визии “ала Монро”…
От най-наточената се порязах…
Дали научих нещо? Да! Какво?
Когато забелязал си, че яздиш мъртъв кон… И слязох. ...