Утрото ме среща, хили се насреща
с шапка наобратно, с да и вероятно
май със своя ген, оптимистът в мен
да млъкне не ще, пали си цигара -
кефче със кафе.
Денят ме посреща, ръчка и подсеща,
гонка ме в задачи, с едри крачки крачи,
но със своя ген, реалистът в мен
мигче си краде, пали си цигара,
пийва си кафе.
Вечерта, отсреща барът ме посреща,
имам маса там и си пия сам, ...