Aug 27, 2007, 10:12 AM
Две капки вяра
Утрото, събуди ме в позлата,
с грейнали поляни, върхове,
а аз все тъй съм замечтана
и мисля за зимни преспи, ветрове!
Утрото, невероятен сън е!
Лъчите му припламват със любов,
аз съм упоена от безверие,
за илюзиите мисля в тоз живот!
Утрото от вечер дели и намига,
с блуждаещите, вечни светлинки,
а моето мечтание все тъй не спира,
ледът в сърцата, с капки вяра размрази!
с грейнали поляни, върхове,
а аз все тъй съм замечтана
и мисля за зимни преспи, ветрове!
Утрото, невероятен сън е!
Лъчите му припламват със любов,
аз съм упоена от безверие,
за илюзиите мисля в тоз живот!
Утрото от вечер дели и намига,
с блуждаещите, вечни светлинки,
а моето мечтание все тъй не спира,
ледът в сърцата, с капки вяра размрази!
© Мариола Томова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви, от потапянето във вашите прекрасни стихове,
изглежда музата се задържа за по-дълго!!!
ПОЗДРАВИ!!! -
Две капки вяра , а колко много значат.Браво , мила Мариолче, днес си особено прекрасна.
-
Браво! Поздрави за прекрасния стих! Силен финал!
-
И на мен ми харесва утрото!
Прегръщам те мила!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав и от мен!