Празнотата!
Усещам ли я в себе си,
макар че заедно сме до зори?!
Дали от теб тя лъха
и в сърцето тръпки породи?
Навярно тъй страстта
у мен убиваш - преждевременно,
с безсилие, което ме души.
Гърдите стяга ми,
а аз се боря –
с теб и същността ти.
А тя е безкомпромисна.
Не искаш обичта си да покажеш,
защото пречи гордостта.
Макар че в сърцето ти ме има!
Неизречени слова,
останали недоразбрани...
Така ли ще се разделим?!
И рачешката ти природа
ми подсказа неотдавна,
че крачките ти винаги са тъй -
две - напред, една – назад.
А можеше да бъде много просто -
да бъдем в нашия си свят!
На любовта в морето да се гмурнем,
Нептун с тризъбеца
да бди над обичта ни,
да я таим, тъй както вихърът
във дълбините, а след това
да избухне от страстта ни.
*******
Изпълвай ме,
дарявай ме със нежност!
За теб единствена съм,
а за мене - ти!
За да успеем заедно,
минавайки през сивото на дните си,
ще трябва първо
своя свят да подредим!
Нали?