Нека всички кахъри са бели,
та кошмарите крак да подвият.
Не за туй ли до днес сме живели,
та сърцата от мисли да вият...
Ще осъмнеш по-бяла от пролет.
Със очи, като вишни узрели.
И със порив, готова за полет,
па макар и с коси побелели.
И с годините сладост събрана
ще наливаш във чаши предишни.
Само мъничък спомен от рана
осъзнато ще бъде излишен. ...