Сред спомени от миналото
за несбъднали се мигове,
върху страници, изгарящи от думи неизречени,
завинаги застинали в изсъхнало мастило –
угасващи мечти от времето обречени.
Там две очи те чакат,
прегърнали с надежда залеза.
Изваяли от сънища са нови спомени,
събрали са звезди от небеса отронени –
далечни пътища към тебе водещи.
Ще дойдеш ли да ги погалиш в утрото,
притихнали под първите лъчи на изгрева? ...