Две ръце

Нощта притисна ме до постелята,
сърцето ми сякаш спря да бие.
Пред очите ми райска градина,
препълнена с цветя красиви.
Аз бягах към тази красота с протегнати ръце,
исках да докосна образът на чувствата,
ликът на човека изпълнил с нежни думи душата ми.
Цветята приютиха ликът свиден,
звездите и пълната луна грееха чутовно.
Озарено сърцето ми светеше като звездица,
постелята галеше с любов цялата снага.
Утро, не идвай, не ме ограбвай,
остави при мене сънищата и мечтите на нощта.
Нека остана с ласката на вечерта.
Колко е странно да летиш сред звездите
и две ръце да галят, да рисуват любов,
а отворила очи, прегръща ме живота суров.