Душата си обгърнах във лалета,
по-шарени от чергите тъкани.
На любовта, несретна и проклета,
не дадох със надежди да ме мами.
Но посветих й хиляди въздишки,
безсъници във лунни нощи.
И само тези две ръце челични
все тъй са най-желаните ми гости.
Проклинам на живота суетата,
тя все на глупост хората обрича,
а истината ще изтлее във телата,
щом не могат те да се обичат.