Две сестри, две съдби, две жени тук се спряха
Пред моите взори печални - метежни
Сърцето ми, в дипли блажени.
Едната след миг надалеч отлетя,
А другата в мен се загледа
И песен поде и се засмя,
А аз се предадох и погледа сведох
Дъх от бриза световен къдрици разсипа
В утринта млада, в нозете на Орор,
Но ето - и тя безвъзвратно отлита
На юг, към Еолови двори, надолу.
Изчезна с лъчите и таз бледа утрин, ...