Смълчан и тръпнещ град – сивеещо небе,
цял ден дъждът се кани да изплиска
от локва спомен. Лято бе или не бе?
Септември вее пъстрата си ризка.
А панаирът – шумотевица за ден,
от люлки, детски смях и стара песен,
в стрелбището разстрелват сякаш мен
и дават ви подаръка чудесен –
сърцето тупкащо на някакъв поет.
Той само външно на човек прилича.
На люлките се смее, сякаш е на пет,
в стиха му всички болки коленичат. ...