Сърцето ми разбито е,
ранено от любов кърви,
че мъката му пречи все
към тебе то да се стреми.
Душа политнала в мечти,
на път към твоята душа,
но болката я все държи
далеч от теб във самота...
И както гневно в бурни дни
развихрилото се море
надига яростни вълни
небето сиво да сломи.
Така във моята душа
се борят вечно две стихии:
любов и мрачната тъга
от много ранни младини...© Христо Оджаков All rights reserved.
Хубав стих, хареса ми!
Прегръдка!