Времето е оплело спомените ми в конци,
играейки си с тях като с марионетки.
Това, което някога смятах за истина,
се оказа сянката на една така силно желана реалност.
Раздялата ни беше по-дълга
от всяка една наша прегръдка.
А беше рано, твърде рано –
още не знаехме нищо един за друг
и такива си останахме- непознати.
За теб всичко спря,
а аз бях принудена да продължа.
Да продължа без човека, ...