Отварям очи... светът е един голям пущинак...
... два кактуса отдавна изцедени,
като спукани балони се гушат в небитието...
Чашата на масата е празна, някой в нея
давил е терзания и срам вчера...
... а днес изплюл е мъката си,
като употребена дъвка....
Вкус на мухъл ли усещам в отдавна
изтерзаните чувства?
Дъх на старо ли подушвам в отдавна насъбралата се
суета?
Какво искаш, познат страннико? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up