Застанали на брега,
високо над бушуващата вода ,
върху една оголена бяла скала,
стоят две фигури – мъж и жена.

Заключени в прегръдка са те,
огрени от слънцето, под синьо небе.
Синьо доскоро беше, сега не е,
Залеза почва, наблюдават го те .

Денят си отива, пада тъмнина,
но дори и в нея не отслабва любовта.
Напротив - все по-силна става тя,
силна и заключена във вечността.

Сгрява тя тези две човешки сърца,
сърца горещи, опиянени от любовта.
Сърца безтрашни, изправени срещу света.
Сърца свързани едно с друго. Те са съдба.

Туптят ли сърцата, туптят и не спират,
макар и опитите да спрат, ги напират.
Но ето как те продължават да бият,
готови един зарад друг дори да убият.

Това е, оказва се история невероятна.
Любовта между тях, най-малкото приятна.
Заедно, неразделни от мига на първата среща,
когато поглед кръстосаха и се сляха в целувка гореща.