Две улични души се срещат.
Без път.
Във мрак.
Пътеката е сякаш бяла и няма вече чудеса.
Упрекваш ме, че мисля си че всичко зная, но аз не вярвам на това
и уличната лампа ми прилича
на мъничко дете, изпълнено със самота...
Във тихата измамна сутрин
ще ти подаря прекрасни две слова.
Сапфирено е всичко и няма вече самота,
и уличната лампа е щастлива,
щом в теб откривам чудеса.