Nov 30, 2011, 10:16 PM

Две зеници 

  Poetry » Love
750 0 14
Понякога звездите също плачат
и правят тишината непрогледна.
В очите им на пристан спира здрачът,
намерил сякаш спирката последна.
През странните пролуки на съдбата
светът процежда всички свои грешки,
готов да заплати до грош цената.
Нали да се греши било човешко?...
Но болката препъва тези нощи
и през сълзи във утрото се взира.
Една любов, до лудост невъзможна,
ми дава смисъл пак да се намирам. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Random works
: ??:??