Понякога звездите също плачат
и правят тишината непрогледна.
В очите им на пристан спира здрачът,
намерил сякаш спирката последна.
През странните пролуки на съдбата
светът процежда всички свои грешки,
готов да заплати до грош цената.
Нали да се греши било човешко?...
Но болката препъва тези нощи
и през сълзи във утрото се взира.
Една любов, до лудост невъзможна,
ми дава смисъл пак да се намирам. ...