Реката, полегнала на снега,
като гола жена се извива,
рони небрежно и нежно брега
и с наслада от него отпива.
Двете патици, сгушили края
на пътека, потънала в бяло,
сякаш пратени тук от безкрая,
ще бележат взаимно начало.
Дружелюбно небето говори,
слънцето заслепява очите
и подслушва сърцето как спори,
че безкраят е кратък за дните...