... Когато слънцето изтича и се скри,
аз намокрих ръцете си
и вчесах косите си...
Приклекнах и легнах...
на още топлата земя,
Затворих... широко очи.
Денят беше погълнал сълзите ми.
Ръцете усетиха пепелта...
Минаваше през пръстите.
Сърцето и душата се разминаваха,
сякаш не се познаваха...
Стой, спри!
Мислиш се за жертва ли?
Молитва ли ще те спаси,
или търпението ти?
Сърце ли нямаш, зла ли си?
Душа ли нямаш, помисли.
Любовта ти принадлежи...
Пепелта усети ръцете,
земята топлото тяло,
очите видяха деня,
сърцето прегърна душата.
... Нощта спокойно изтича.
Защото знам, че някой ме обича...
© Миглена Георгиева All rights reserved.