Страхът пълзи в мен със страшна сила.
Пълзи по вените и ме оковава в тежките
вериги на живота...
А времето,тъй бързо отминава,
не спира и не чака!
Отключих сраховете в нощта.
Изправих се в открит двубой...
Размахвах тежка сабя в мрака
и оковите така свалих от мен...
Бях сляпа, непрогледно бродех в мрака,
бях унизена с кървяща в сърцето рана,
бях тъжна и сама, но сега разбрах,
че времето не чака...изтича между пръстите
като пясъчен часовник...и няма връщане назад...
Из"Вълшебно измерение"2017г
Катя Джамова
© Катя All rights reserved.