Все те помнех като бях момиче,
после споменът ми избледня:
нижеха се дните ми и тичах
към прегръдките ти все така.
Помня как веднъж ми каза мама,
че в съня си вечно си заспал
и не те боляло,хич не си се мъчил:
и аз запомних те така : засмян.

Преди това все бе различно:
заставаше на прага в утринта
аз мислех си че раците са във морето,
а не във хорските тела.

Понякога си плача вечер
за всички детски дни:
а ти си се превърнал в вечност
и в детско-старчески очи.