rogatia (Богдан Григоров)
22 91
Apr 19, 2009, 11:38 PM

Дядо. 

  Poetry » White poetry
1665 0 7 
Дядо
 
Мил...
Любим...
Всички свои... битки
спечелил.
 
Мъдър...
Разбрал... Любовта.
 
Тя...
загадка е... за нас,
а... Дядо
смее се на глас.
 
Казва...
за Любовта...
мое дете,
ти трябва
щедро, добро сърце.
 
Забрави... съвест, гордост и отчет,
и ще Я 
имаш занапред.
 
Дядо... всичко
преживял си...
знаеш...
време е 
да ни признаеш.
 
Ти... как... успя
да спечелиш
Любовта?
 
Дядо... отговаря
с вяра
и без страх.
Сърцето си
остави...
през Любов, радост и беди...
нека то Те води.
 
Дори... на мислите Ти
да противоречи...
сърцето...
слушай Ти.
 
Така... Дядо успя...
в Любов и радост...
цял живот живя.
 
Мъдър... побелял...
Любовта си...
в сянка превърнал.
Сега... гордостта, съвестта...
с тях... посрещам 
старостта.
 
Вкъщи...
внучета... деца...
готов съм с моята сянка
Любовта...
да посрещна...
като ГЕРОЙ
Смъртта.
 
Аз казах ХАУ!!!
 
 22.00 ч. 17.04.2009 г.

© Богдан Григоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Любовта е само дума, ако няма вярно сърце зад нея...
    Границата между голямата благодарност, голямото приятелство и
    голямата любов е много тънка, и много често може да се сбърка едното с другото, и да се заблудим... Но всъщност и в трите случая, хубавото е това, че те ни правят щастливи...
    А щом сме щастливи, има ли значение причината за това и как тя се
    нарича : голяма благодарност, голямо приятелство или голяма любов...
    Мъдър човек е дядо ти! Мъдър поет си ти! Много ми хареса стиха ти!
    БЪДИ! ))))
  • Мъдростта идва ,когато си отиде младостта за съжаление..
  • И на мен ми хареса много! Честито Воскресение!
  • Благодаря Ви! Много сте мили.
  • Това е разковничето...
    Поздрави!
  • Мъдър човек е бил дядо ти!
    Стихът ти също!
    Поздрав!
Random works
: ??:??