Sep 25, 2015, 11:01 AM

Дядо 

  Poetry » Other
769 1 0
на дядо ми Никола А. Христов
Толкова много бяха годините
и само един коварен ден,
дядо, останах без очите ти сини
и поникнаха сълзите в мен.
Забравих за времето и деня
и самотата аз прегърнах,
дядо, ще те чакам сега в съня –
там ще мога да те зърна.
Загубих единия, а сега и теб,
това е животът човешки,
прости им, дядо, за края нелеп… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??