Разказваше ни дядо в зимни вечери,
наскупчени на топло край оджака,
за тъпани, свирни на дяволетини,
които закъснелите причакват.
По равното, край моста на Мелището
те скачали върху конете яки
и тънели копитата в стърнищата,
препъвали ги плевели и драки.
И дълго в гърбовете им се кискали,
а конят им във кръг все обикалял.
Чак първите петли щом глас извисвали,
изчезвали и знак оставал кален... ...