severianin (Валентин Чернев)
417 677
Mar 25, 2012, 2:06 PM

Дявол да го вземе 

  Poetry
1908 1 20

ДЯВОЛ ДА ГО ВЗЕМЕ!

 

... Но, дявол да го вземе, още дишам,

живея още, бял перчем развявам,

боли ме още, още в рими пиша,

кръвта не бърза да се утаява...

 

Но някак с половин глас вече пея,

до половина чашата наливам.

Не можех на каишка да живея –

какво тогава шията претрива?

 

Уж бяхме вълци – дръзко вълче семе,

уж виехме по вълчи към луната...

Пак вия днес, но, дявол да го вземе,

като на куче хвърлят ми комата.

 

По кучешки – приятел на човека –

понякога въртя опашка само.

Като домашно куче дишам леко

– опитомени вълци просто няма.

 

Полека вълчето у мен се стапя –

дали не ставам куче, Боже мили?

Навярно още мога да захапя,

но да разкъсам вече нямам сили.

 

Не съм какъвто бях, но вече стига –

и кротостта е непосилно бреме.

Вълкът, дори завързан на верига,

не става куче, дявол да го вземе!

© Валентин Чернев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??