Пропила си се в мозъка ми,
като лоша миризма по изкъпана коса.
И не мога да те отмия.
Отрови сънищата, отрови дните ми,
като Чернобил през 2019-та си!
Погледа ти минава като остри стрели,
забиващи се в мен.
Давя се в очите ти.
Устните ти спират дъха ми.
Не дишам вече!
Изгаряш ме, а не съм в огъня.
Не усещам болката, всичко е изтръпнало. ...