Дяволи черни в погледа светъл
карти играят и всеки е коз.
Тамян със надежда подава Небето.
Дали да го взема? Това е въпрос.
Дяволски думи - захарни, вкусни -
мрежи оплитат - изящен ажур.
Мислите-рибки наивно се спускат,
прегърнала всяка стрела на Амур.
Дяволски ласки, люлка над Ада,
огън танцува нереално красив.
Дочувам далечно: „Знай, ще пострадаш!“
Но пък без него кой ли е жив. ...