Художник съм, но не от ония,
не с четка, а с език рисувам.
По цялото ти тяло рисувам,
рисувам, рисувам пейзажи.
Като буря понасям мислите ти,
цялата трепериш в нежни въздишки.
Ушите пищят, а устните пресъхват,
леко-полеко започват да се пукат.
Започваш да шепнеш името ми,
светът започва да се върти.
За всяка лоша мисъл забрави,
довечера мила ще сънуваш звезди. ...