Nov 23, 2012, 11:06 AM

Дъга 

  Poetry » Phylosophy
460 0 0
... И съзерцавам лятната дъга.
Момиче съм отново и нехайно.
Ценя надземното ù пиршество
като възторг нетрайно.
Ще се преселя там, аз мога да летя,
ще разгадая и паролата ù тайна
и думи удивена ще мълвя
от Шангри ла безкрайна.
В следите ми от шлейфа бял
ще цъфне първото кокиче,
ще си измисля и мечта -
нечувана и ничия. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Random works
: ??:??