Nov 28, 2021, 3:50 PM

Дъга, която ражда лавандула 

  Poetry » Love
599 3 8

ДЪГА, КОЯТО РАЖДА ЛАВАНДУЛА

 

Ноември ме преджоби мълчешком.

Последните стотинки и билети

набързо сви и скри се на бегом

зад ъгъла и празните касетки.

 

И щом не съм художник на платна,

(за мене няма да наддават в Сотбис) –

драскулките ми криви през нощта

ще избледнеят по неверни доби.

 

За здрави колене и кръст зимъс

съм скътала три кестенчета в джоба.

И шепа билки – риган, лайка, бъз,

с ухание на пролет – да ме топлят.

 

Напълних паметта си с цветове –

които няма как да нарисувам,

В съня ми непрестанно ще снове

дъга, която ражда лавандула.

 

След тебе нека сиво да вали –

отвръщала съм с обич на пороя.

Нима възможно е да се плати

за болката да бъда само твоя?

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??